При запор съ­деб­ният из­пъл­ни­тел трябва да ви ос­тави поне една ми­ни­мална зап­лата — 620,20 € — и тази за­щита важи и за па­рите, пос­тъ­пили по смет­ката ви през пос­лед­ния месец

Запорното съобщение обикновено пристига първо при работодателя, а длъжникът научава за него от счетоводството — с изречение, което звучи като присъда: „от този месец ще ви удържаме“. Колко точно, никой не казва веднага. И понеже никой не казва, човек си представя най-лошото.

Най-лошото не е позволено. Законът определя колко може да се удържи и, по-важно, колко трябва да остане.

До­хо­дът до една ми­ни­мална зап­лата не може да бъде за­по­ри­ран изобщо

Минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. е 620,20 € (Постановление № 243 на Министерския съвет от 13 ноември 2025 г.). Трудовото възнаграждение и пенсията до този размер са несеквестируеми: по чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс от тях не може да се удържа нищо.

Всичко се смята от нетния доход — след данъците и осигуровките.

Над ми­ни­мал­ната зап­лата уд­ръж­ката е дроб, която расте с до­хода

Когато нетният доход е над една МРЗ, законът позволява да се удържа част от него, и частта зависи от размера на дохода и от това дали длъжникът издържа деца:

Нетен месечен доход	Без деца	С деца, които издържа
до 620,20 €	нищо	нищо
от 620,20 до 1 240,40 € (1–2 МРЗ)	1/3	1/4
от 1 240,40 до 2 480,80 € (2–4 МРЗ)	1/2	1/3
над 2 480,80 € (над 4 МРЗ)	всичко над 1 240,40 €	всичко над 1 550,50 €

Правилата за вземания за издръжка са други и тази таблица не важи за тях.

Но­вата гра­ница: как­вато и да е дробта, поне една ми­ни­мална зап­лата ос­тава

Тук законът беше допълнен и това е най-важното, което длъжникът трябва да знае. Чл. 446, ал. 3 ГПК вече казва:

„Дробните части по ал. 1, т. 1 и 2 се изчисляват върху пълния размер на дохода на осъденото лице след приспадане на сумите по ал. 2, като във всички случаи за лицето трябва да остане сума не по-малка от минималната работна заплата.“

Какво значи това, се вижда най-добре с числа.

Човек с нетна заплата от 700 € и без деца. Доходът е между една и две МРЗ, значи дробта е една трета. Една трета от 700 € са 233,33 €. Ако се удържат, остават 466,67 € — по-малко от минималната заплата. Втората част на ал. 3 не го допуска: на човека трябва да останат поне 620,20 €, значи от заплатата му може да се удържи най- много 79,80 €, а не 233,33 €.

Човек с 1 000 €, също без деца: една трета са 333,33 €, остават 666,67 € — над минималната заплата. Тук границата не се задейства и удръжката е пълната трета.

Човек с 3 000 €: доходът е над четири МРЗ и се удържа всичко над 1 240,40 € — тоест 1 759,60 €. Остават 1 240,40 €.

Същото правило, три заплати, три различни резултата. Затова първото, което си струва да направите, когато получите съобщение за запор, е да пресметнете собствената си заплата сами.

Па­рите, пре­ве­дени по смет­ката, пазят за­щи­тата си един месец

Заплатата рядко остава в касата на работодателя. Тя отива по банкова сметка — и ако и сметката е запорирана, въпросът е дали защитата стига и дотам.

Стига, с едно ограничение. Чл. 446а ГПК запазва несеквестируемостта на тези доходи и когато са постъпили по банкова сметка, но само ако са постъпили не по-рано от един месец преди налагането на запора. Заплатата от този месец е защитена и в сметката. Спестяванията от заплати отпреди година — не в същия обем.

Това има практическо следствие: банката трябва да може да разпознае, че постъпилата сума е заплата. Преводът с основание „заплата за месец …“ от работодателя се вижда ясно; сума, прехвърлена от друга ваша сметка, — не.

Про­ве­рете това, ко­гато по­лу­чите съ­об­ще­ни­ето

1. Пресметнете нетната си заплата и я сложете в таблицата по-горе. Вижте каква дроб се полага и колко остава.
2. Ако остават по-малко от 620,20 €, удръжката е по-голяма от позволената.
3. Кажете на работодателя, ако издържате деца. Дробта е по-малка и той трябва да го знае.
4. Вижте в запорното съобщение за какво е вземането. Издръжката има свои правила.
5. При запор на сметка проверете кога е постъпила заплатата и с какво основание. Сума, постъпила до месец преди запора като заплата, е защитена.

До­къде стига това

Статията обяснява границите на удръжката. Тя не преценява дали дългът изобщо се дължи — това е отделен въпрос, и понякога отговорът е, че е погасен по давност. Не разглежда и защитата на други вземания — обезщетения, помощи, — за които законът има свои правила.

Ако ис­кате да зна­ете какво стои зад за­пора

Справката за задлъжнялост и прегледът на висящите изпълнителни дела показват кой е взискателят, откога е делото и какво е правено по него. Оттам се вижда дали има какво да се оспори, освен размера на удръжката.