От­ка­зът за кре­дит рядко идва с обяс­не­ние. Обик­но­вено е едно из­ре­че­ние по те­ле­фона — „за съ­жа­ле­ние не можем да одоб­рим ис­ка­нето ви“ — и чо­ве­кът ос­тава да гадае дали е за­ради до­хода, за­ради ра­бо­то­да­теля или за­ради въз­рас­тта.

Често не е нито едно от трите. При­чи­ната е ред в справка, която той ни­кога не е виж­дал: прос­ро­чие от­преди го­дини, дребно, пла­тено и заб­ра­вено.

Плащането не изтрива записа, а го отбелязва като погасен

Цен­трал­ният кре­ди­тен ре­гис­тър не е спи­сък на длъж­ни­ците. Той пази ис­то­рия. Ко­гато прос­ро­чие бъде пла­тено, за­пи­сът не из­чезва — за­дъл­же­ни­ето се от­ра­зява като по­га­сено, а са­мият факт, че е имало прос­ро­чие, ос­тава видим в раз­дела за прос­ро­чия по ак­тивни и по по­га­сени кре­дити.

Колко дълго: 60 от­четни пе­ри­ода, тоест пет го­дини. Пе­ри­о­дите от­па­дат един по един, месец след месец, а не на­вед­нъж. За­пи­сът не из­чезва на оп­ре­де­лена дата, а из­тича пос­те­пенно.

За­това прос­ро­чие от­преди че­тири го­дини още стои в справ­ката. Не за­щото някой е заб­ра­вил да го махне, а за­щото така е ус­троен ре­гис­тъ­рът.

БНБ поддържа регистъра, но не съставя данните в него и не може да ги поправи

Вто­рата заб­луда е по-скъпа, за­щото праща хо­рата на греш­ното място. БНБ води ре­гис­търа, но дан­ните в него по­да­ват бан­ките и фи­нан­со­вите ин­сти­ту­ции — и от­го­вор­нос­тта за вер­нос­тта и пъл­но­тата им е тяхна.

Оттук следва пра­ви­лото, което спес­тява сед­мици: ко­рек­ция може да нап­рави само онзи, който е подал дан­ните. Не БНБ, не след­ва­щата банка, при която кан­ди­дат­ствате, не вие.

Ако ко­рек­ци­ята е ос­но­ва­телна, ин­сти­ту­ци­ята е длъжна да я нап­рави и по­дава ко­ри­ги­ра­ните данни с от­чета за след­ва­щия от­че­тен пе­риод. Поп­рав­ката не е миг­но­вена — тя влиза с ри­тъма на ме­сеч­ното от­чи­тане.

„Изчистване на ЦКР“ означава две различни неща и само едното зависи от някого

Из­ра­зът се из­пол­зва за две на­пълно раз­лични си­ту­а­ции.

Ко­рек­ция. Дан­ните са не­верни — сума, която не се дължи; прос­ро­чие, което не е било; кре­дит, който не е ваш; пла­щане, което не е от­ра­зено. Тук има какво да се иска, и ад­ре­са­тът е ин­сти­ту­ци­ята, по­дала дан­ните.

Из­ти­чане на срока. Дан­ните са верни, просто са стари. Тук няма какво да се иска. За­пи­сът си отива сам, ко­гато от­пад­нат от­чет­ните пе­ри­оди.

Който обе­щава да „за­личи“ верен запис преди срока му, обе­щава нещо, което не за­виси от него.

Проверете това, преди да кандидатствате отново

Редът е важен: първо справ­ката, после раз­го­во­рът с бан­ката.

  1. По­ис­кайте соб­стве­ната си справка от ЦКР. Всеки има право да види дан­ните за себе си. Без нея всичко ос­та­нало е га­да­ене.
  2. От­во­рете раз­дела за прос­ро­чия по ак­тивни и по по­га­сени кре­дити.
  3. За всеки ред про­ве­рете че­тири неща: кой го е подал, кога е въз­ник­нало прос­ро­чи­ето, кога е по­га­сено и как е кла­си­фи­ци­рано.
  4. Срав­нете с това, което пом­ните. Ред, който не раз­поз­на­вате, е най-важ­ната на­ходка — може да е чужд, да е по кре­дит, за който сте по­ръ­чи­тел, или да е грешка.
  5. Раз­де­лете ре­до­вете на две куп­чини: верни, но стари — и не­верни. Само за вто­рата има какво да се нап­рави, и то при по­да­теля.

Докъде стига това

Ста­ти­ята обяс­нява как е ус­троен ре­гис­тъ­рът и кой може да про­мени дан­ните в него. Тя не казва дали кон­кре­тен запис ще бъде поп­ра­вен — това за­виси от до­ку­мен­тите ви и от от­го­вора на ин­сти­ту­ци­ята. Не казва и че чиста справка га­ран­тира кре­дит: бан­ката пре­це­нява по съв­куп­ност, а ре­гис­тъ­рът е само част от нея.