Кой плаща раз­нос­ките по де­лото често се ре­шава преди де­лото — от по­ка­ната за пла­щане: кре­ди­то­рът, който съди без нея, може да спе­чели и пак да плати, а ко­лек­то­рът, който зап­лашва със съд за по­га­сен дълг, плаща дори при приз­на­ние

Правилото, което всеки знае, е просто: който загуби делото, плаща разноските. Има едно изключение от него, и то е толкова кратко, че се пропуска. Но то решава кой плаща в много повече случаи, отколкото изглежда — и то се решава не в съдебната зала, а седмици по-рано, с едно писмо.

От­вет­ни­кът, който не е дал повод за де­лото и приз­нае иска, не плаща раз­носки

Чл. 78, ал. 2 ГПК гласи: ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Условията са две, и трябва да са налице едновременно. Признание само по себе си не стига. Липсата на повод сама по себе си не стига. Трябват и двете.

А кой е дал повод за делото, почти винаги се вижда от едно и също място — от поканата, изпратена преди него. Или от липсата ѝ.

Кре­ди­то­рът, който съди без пре­дуп­реж­де­ние, може да спе­чели и пак да плати

Представете си кредитор, който има неплатена фактура и решава да не губи време. Не пише, не звъни, завежда направо дело. Длъжникът получава исковата молба, плаща и признава иска с отговора си.

Кредиторът е прав за вземането. Но длъжникът не е отказвал нищо — никой не го е питал. Ако съдът приеме, че той не е дал повод за делото, разноските, включително адвокатското възнаграждение на кредитора, остават за кредитора.

Писмо с покана за плащане и разумен срок прави тази възможност много по-малко вероятна: длъжник, който не е платил след покана, е дал повод.

Ко­лек­то­рът, който зап­лашва със съд за по­га­сен дълг, дава повод сам

Същото правило работи и в обратна посока, и тук има истинско дело.

Колекторска фирма изпраща на жена покана за 183,11 лв. по фактура от 2013 г. на мобилен оператор. Вземането отдавна е погасено по давност. В поканата пише, че при неплащане кредиторът ще бъде посъветван да потърси правата си по съдебен ред, което „ще доведе до запор на доходи, възбрана на имоти“, съдебни разноски и адвокатски хонорар.

Жената не чака. Завежда иск операторът да бъде признат, че тя не му дължи тези пари. Операторът признава — да, вземането е погасено по давност — и иска разноските да останат за нея, защото никога не я е канил лично.

Окръжен съд — Пловдив, с Определение № 868 от 25.04.2018 г. по в. ч. гр. д. № 886/2018 г., отказва:

„Изпращането на покана за плащане на едно погасено по давност вземане от колекторска фирма, упълномощена да събира вземанията на оператора, в която покана изрично е указана възможността и за съдебно производство против длъжника е повод и основание този длъжник да претендира съдебно признаване на погасяването по давност на задължението му.“

И добавя, че е без значение, че поканата идва от пълномощник, „т.к. пълномощникът действа от името и за сметка на кредитора“.

Операторът признава, че не му се дължи нищо, и плаща разноските по делото, което сам е предизвикал.

Какво следва за кре­ди­тора и какво за длъж­ника

За кредитора. Преди дело — писмена покана, с конкретна сума, основание и разумен срок, и доказателство, че е получена. Тя струва няколко лева и може да спести разноските, ако длъжникът признае веднага. И обратното: не заплашвайте със съд за вземане, за което не сте проверили давността. Писмото, което трябваше да стресне длъжника, може да му даде повод за дело срещу вас.

За длъжника. Ако получите покана за стар дълг със заплаха за съд, запазете я. Тя е доказателството, че не вие сте започнали спора.

Про­ве­рете, преди да из­пра­тите или да от­го­во­рите

1. Кредитор: има ли изпратена покана? Доказано ли е получаването?
2. Кредитор: проверена ли е давността, преди в писмото да се спомене съд?
3. Длъжник: от кого е поканата и какво точно заплашва?
4. Длъжник: за какъв период е дългът и кога е бил изискуем?
5. И двамата: пазят ли се писмата? Те решават разноските.

До­къде стига това

Статията описва правилото за разноските при признание. Дали конкретно поведение е „дало повод“, се преценява от съда по всички обстоятелства. Сходно правило има и в заповедното производство (чл. 414а ГПК), което тук не е разгледано подробно.

Ако об­мис­ляте дело

Поканата е първата стъпка и тя се пише така, че да може да бъде показана на съда. Проверката на давността е втората, и тя се прави преди поканата.