Десетгодишната давност за дългове не е изтекла на никого — и няма да изтече преди 3 юни 2031 г.
На 3 юни 2031 г. за първи път в България длъжник ще може да застане пред съд и да каже, че задължението му е погасено по абсолютна давност. Не по-рано. Ако някой ви е казал друго — за потребителски кредит от 2014-та, за стар дълг към мобилен оператор, за задължение, което лежи при съдебен изпълнител от осем години — той е чел закона, но не и решението, което го поправи шест седмици, преди законът изобщо да влезе в сила.
Това е лошата новина и тя се изчерпва с един абзац. Останалото е за другата давност — онази, която тече през цялото това време, за която почти никой не пита, и която при определени вземания вече може да е изтекла.
Какво губите, докато чакате
Изчакването изглежда като стратегия. То не е.
Докато чакате 2031-ва, вземането ви живее своя живот: продава се на цесионер, влиза в изпълнително дело, поражда лихва, стои в кредитния регистър и ви струва всеки отказан кредит. Междувременно текат други, по-кратки срокове — и с тях се случва нещо, което мнозина научават късно: давността не се прилага служебно. Съдът не я вижда сам. Ако не я въведете с изрично възражение, тя е все едно не е изтекла.
Тоест човек може да изчака търпеливо изтичането на един срок и пак да го изгуби, защото не е знаел, че трябва да го поиска.
Заблудата, която е основателна
„След десет години дългът се погасява." Ако вярвате в това, не сте прочели нещо погрешно. Прочели сте закон, който наистина беше приет.
На 1 декември 2020 г. в Държавен вестник, бр. 102, е обнародван Закон за допълнение на Закона за задълженията и договорите. С него в ЗЗД се появява нов чл. 112 — така наречената абсолютна давност. Заедно с него е приет и § 2 от преходните разпоредби, който урежда заварените случаи. Той гласи:
„За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането."
Прочетете го още веднъж, защото е важно какво точно обещаваше. За дълг, станал изискуем през 2009 г., десетте години бяха изтекли още преди законът да бъде написан. Тази разпоредба щеше да заличи наведнъж огромен обем стари задължения.
Точно затова беше обявена за противоконституционна.
Обратът: шест седмици преди влизането в сила
Висшият адвокатски съвет сезира Конституционния съд. С Решение № 4 от 20 април 2021 г. по конституционно дело № 1/2021 г. съдът постановява:
„Обявява за противоконституционна разпоредбата на § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите (ДВ, бр. 102 от 1.12.2020 г.)."
Мотивът е обратното действие: разпоредбата засяга придобити права на кредиторите, погасява вземания независимо от действията им и създава неравно третиране — в противоречие с правовата държава, с равенството пред закона и със защитата на собствеността.
Законът влиза в сила на 2 юни 2021 г., вече без § 2.
Последицата е аритметична. След като няма разпоредба, която да връща началото назад, десетгодишният срок по чл. 112 започва да тече за всички парични задължения от деня, в който нормата е влязла в сила. От 2 юни 2021 г. За дълг от 2009-та и за дълг от 2021-ва еднакво. Първият ден, в който някой може да се позове на изтекла абсолютна давност, е 3 юни 2031 г.
Как работи чл. 112 в действителност
Текстът
Чл. 112, ал. 1 ЗЗД:
„С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено."
Изречението е кратко, но всяка негова част стеснява обхвата.
Погасяват се само парични вземания, и то само срещу физически лица. Фирмата не е физическо лице, а едноличният търговец попада в изключенията за вземанията от търговската си дейност.
Думите „независимо от прекъсването ѝ" носят цялото значение на прилагателното „абсолютна". Обикновената давност се прекъсва и започва отначало; тази не се влияе от прекъсване. Затова ал. 3 препраща само към чл. 115 и чл. 118 ЗЗД: спирането действа, прекъсването не.
Последните пет думи, „освен когато задължението е отсрочено или разсрочено", са капанът и заслужават отделен раздел.
Кой не влиза изобщо
Чл. 112, ал. 2 изброява изчерпателно вземанията, за които абсолютната давност не се прилага. Сред тях са вземанията от търговската дейност на еднолични търговци и на физически лица като съдружници, вземанията от непозволено увреждане и от неоснователно обогатяване, за издръжка, за трудово възнаграждение и обезщетения, както и вземания по приватизационни сделки и по реституирано имущество.
Ако вашето задължение е в този списък, чл. 112 не ви касае нито през 2031-ва, нито когато и да било.
Капанът с разсрочването
Върнете се на последните пет думи от ал. 1. Ако задължението е отсрочено или разсрочено, абсолютната давност не тече.
Това има пряко практическо значение, защото колекторските дружества предлагат точно това. Обаждат се, предлагат споразумение, разсрочване, „по петдесет лева на месец". Подписването на такова споразумение прави наведнъж две неща: изважда задължението от обхвата на чл. 112 и — както ще видите след малко — прекъсва обикновената давност, която дотогава е течала.
Тоест едно подписване може да струва два срока. Това не значи, че споразумение никога не бива да се подписва; значи, че се подписва, след като човек знае какво има днес, а не преди това.
Другата давност, която тече през цялото време
Извън чл. 112 съществува общата погасителна давност и тя не е спирала да тече нито ден. Чл. 110 ЗЗД урежда петгодишен срок за всички вземания, за които законът не предвижда друг. Чл. 111 ЗЗД предвижда тригодишен за три групи: вземанията за възнаграждение за труд, вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, и вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Забележете третата. Лихвите се погасяват за три години. Тоест по един стар дълг главницата и лихвата може да имат различна съдба — и много често я имат. Ако някой ви е представил обща сума, тя се разглобява на съставни части, преди да се приеме за дължима.
Срокът тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При кредит с предсрочна изискуемост това е отделен въпрос — денят, от който се брои, е денят, в който предсрочната изискуемост е обявена на длъжника, а не денят, в който банката е взела решение вътрешно.
Какво прекъсва обикновената давност
Чл. 116 ЗЗД: признаването на вземането от длъжника, предявяването на иск или възражение, и предприемането на действия за принудително изпълнение. След прекъсване започва да тече нова давност. А когато вземането е установено със съдебно решение, чл. 117, ал. 2 ЗЗД казва, че новата давност е винаги петгодишна.
Признаването се случва по невнимание по-често, отколкото изглежда. Плащане на една вноска, подписан протокол, писмено потвърждение „да, знам за това задължение" — всяко от тях може да се тълкува като признаване. Разговорът с колектор обикновено цели точно това.
Какво НЕ прекъсва давността
Хората приемат, че щом при съдебен изпълнител има образувано дело, давността е замразена и дългът ще ги надживее. Върховният касационен съд е казал друго.
С Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26 юни 2015 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия съдът приема:
„Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др."
Прочетете списъка внимателно. Образуването на делото не прекъсва давността. Поканата за доброволно изпълнение не я прекъсва. Проверките на имущественото състояние не я прекъсват.
Прекъсва я предприемането на изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ: налагане на запор или възбрана, опис и оценка, насрочване и извършване на продан и подобни.
Тоест изпълнително дело може да стои образувано с години, без по него да е извършено нито едно от действията, които спират давностния часовник.
Изпълнителното дело не спира давността
До 2015 г. имаше и обратно разбиране, основано на Постановление № 3 от 1980 г. на Пленума на Върховния съд: че давност не тече, докато трае изпълнителният процес. Същото тълкувателно решение слага край на това:
„В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да счита изгубило сила."
Мотивът е, че давността тежи върху бездействието. Кредитор, който има възможност да иска нови изпълнителни способи и не я използва, губи срока си.
Двете години мълчание
Чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК: когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. Според цитираното тълкувателно решение това прекратяване настъпва по силата на закона — съдебният изпълнител само го прогласява, когато установи фактите.
Тоест изпълнително дело, по което две години нищо не се е случвало, може вече да е прекратено, без някой да ви е уведомил. А ако е прекратено, отпада и основанието давността да се смята за прекъсвана през този период.
Какво е казал съдът
| Акт | Какво доказва |
|---|---|
| Решение № 4 от 20.04.2021 г. по к.д. № 1/2021 г. на Конституционния съд | § 2 от ПЗР е противоконституционен — обратното действие отпада, срокът тече от 02.06.2021 г. за всички |
| ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС | Образуването на дело, поканата за доброволно изпълнение и справките не прекъсват давността |
| ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС | В изпълнителния процес давността не спира; ППВС № 3/1980 г. е изгубило сила |
Пълните извадки стоят в лентата встрани от този текст.
Какво можете да проверите сами днес
- Кога е станало изискуемо вземането. При кредит — датата, на която е обявена предсрочната изискуемост, а не датата на договора.
- Кой срок важи за него — пет години по чл. 110 ЗЗД, или три по чл. 111 ЗЗД. Разгледайте главницата и лихвите поотделно.
- Има ли влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение. Ако да, броенето е започнало отначало и новият срок е петгодишен.
- Има ли образувано изпълнително дело и кога е последното изпълнително действие по него — запор, възбрана, опис, продан. Не покана, не справка.
- Минали ли са две години без искане за изпълнително действие. Ако да, производството може да е прекратено по право.
- Правили ли сте нещо, което може да се приеме за признаване — плащане, споразумение, разсрочване, писмено потвърждение.
- Никога не се позовавайте наум. Давността се въвежда с изрично възражение в производството. Неизказана, тя не съществува за съда.
Ако не знаете отговорите на точки 4 и 5, това е нормално — те не се четат от паметта, а от изпълнителното дело и от справката за задлъжнялост.
Къде свършва това, което може да се направи сам
Първо, дали конкретно действие е изпълнително по смисъла на тълкувателното решение, е въпрос, по който има спорове. Списъкът в тълкувателното решение е дълъг, но не изчерпва всичко, което се среща по преписките.
Второ, признаването може да е мълчаливо и да се извлече от поведение, което на вас не ви е изглеждало като признаване.
Трето, изходът зависи от документите по конкретната преписка — от датите в тях, не от общото правило. Нищо в този текст не е съвет за вашия случай и не може да бъде: за да е съвет, някой трябва да е видял вашите книжа.
След този текст обаче знаете кои са правилните въпроси и в какъв ред се задават.
Откъде се започва
Отговорите на точки 4 и 5 идват от едно място — справката за кредитна задлъжнялост и прегледът на висящите изпълнителни дела. Тя показва кой е кредиторът днес, дали вземането е цедирано, има ли образувано производство и кога по него е извършвано нещо.
Още за четене