Някъде в България виси календар, на който е оградена година. Собственикът му има кредит от 2012 г., спрял е да плаща през 2014-та и от години повтаря на себе си едно и също изречение: след десет години дългът изчезва. Ограденото число отдавна е минало. Дългът е на мястото си.
Човекът не е сбъркал в сметката. Сбъркал е в закона, който смята, защото чете закон, който беше приет, но не влезе в сила във вида, в който е приет. Тази статия разказва какво стана с него и къде днес е истинският шанс за стар дълг. Той съществува, но не е там, където всички гледат.
Парламентът даде десетгодишна давност с обратна сила, а Конституционният съд я отне шест седмици преди законът да заработи
На 1 декември 2020 г. в „Държавен вестник“, бр. 102, е обнародван Законът за допълнение на Закона за задълженията и договорите. С него в ЗЗД се появява чл. 112 — абсолютната давност. Тя е „абсолютна“, защото за разлика от обикновената не се прекъсва: кредиторът може да прави каквото иска, десет години си остават десет години.
По-важен от самия член обаче беше текстът след него. § 2 от преходните разпоредби гласеше:
„За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането.“
С други думи, срокът се броеше назад. Дълг, станал изискуем през 2009 г., щеше да бъде погасен в деня, в който законът влезе в сила. Точно за този текст говорят до днес хиляди хора, и точно той не съществува.
Конституционният съд беше сезиран и на 20 април 2021 г., с Решение № 4 по конституционно дело № 1/2021 г., постанови:
„Обявява за противоконституционна разпоредбата на § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите (ДВ, бр. 102 от 1.12.2020 г.).“
Законът влезе в сила на 2 юни 2021 г. — вече без § 2. Шест седмици по-рано обратното действие беше отпаднало.
Без обратната сила десетгодишният срок тече от 2 юни 2021 г. за всички дългове, стари и нови
Щом няма текст, който да връща началото на срока назад, чл. 112 се прилага от деня, в който е влязъл в сила. За дълг от 2009 г. и за дълг от 2021 г. броенето започва на една и съща дата. Първият ден, в който изобщо някой може да се позове на изтекла абсолютна давност, е 3 юни 2031 г.
Самата разпоредба е по-тясна, отколкото се мисли. Чл. 112, ал. 1 ЗЗД:
„С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.“
Три ограничения стоят в едно изречение. Става дума само за парични вземания и само срещу физически лица — фирма не се ползва от нея. Втората алинея изключва цели групи вземания, сред тях издръжката и обезщетенията за непозволено увреждане. И последните думи — „освен когато задължението е отсрочено или разсрочено“ — са капанът, до който ще стигнем след малко.
Докато всички гледат 2031 г., тече петгодишната давност, която не е абсолютна, но е много по-близо
Общата давност по чл. 110 ЗЗД е пет години. За лихвите и другите периодични плащания чл. 111 я свежда до три. Тя не е изчезнала с появата на чл. 112 и в огромната част от случаите е по-важна от него, защото изтича много по-рано.
Слабото ѝ място е, че се прекъсва. Признание от длъжника, иск, действие по принудително изпълнение — и броенето започва отначало. Затова въпросът за стария дълг не е „колко години минаха“, а „кога за последен път се случи нещо, което прекъсва давността“. А тук идват двете тълкувателни решения на Върховния касационен съд, които решават повечето стари случаи.
Изпълнителното дело не спира давността със самото си съществуване — спира я само реално изпълнително действие
Масовото вярване е, че щом има дело при съдебен изпълнител, давност не тече. Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС казва друго:
„Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.“
Прекъсва я запорът, възбраната, описът, продажбата — действие, с което имуществото на длъжника наистина се засяга. Писмата, справките и самото съществуване на делото не я прекъсват.
Същото решение отмени и старото разбиране, че давност не тече, докато трае изпълнителният процес:
„В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).“
Най-старите дела имат своя начална дата: за образуваните преди 26 юни 2015 г. давността тръгва от този ден
Тук историята има втори обрат и той засяга именно хората с най-старите дългове. Щом ВКС отмени старото правило през 2015 г., веднага се появи въпросът откога важи отмяната. Отговорът дойде осем години по-късно, с Тълкувателно решение № 3 от 28 март 2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС:
„Погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.“
В мотивите съдът уточнява какво значи това за сметката: за тези вземания давността „е започнала да тече от 26.06.2015 г.“.
Така изглежда цялата картина за дълг, по който делото е образувано, да речем, през 2012 г. До 26 юни 2015 г. давност не е текла. От този ден насетне тече и се прекъсва само от истински изпълнителни действия. Ако след юни 2015 г. по делото пет години не е направено нищо от този род, петгодишната давност е можела да изтече още през 2020 г. — единайсет години преди деня, който хората са оградили в календара.
Разсрочването, което колекторът предлага по телефона, изважда дълга и от двете давности
Колекторското обаждане обикновено звучи като добра новина: „можем да го разсрочим, по петдесет лева на месец“. Подписът под такова споразумение прави две неща наведнъж. Изважда задължението от обхвата на чл. 112, защото то вече е разсрочено. И прекъсва обикновената давност, защото е признание на дълга.
Ако тя вече е била изтекла, признанието създава нов проблем. Затова последователността е важна: първо се проверява дали дългът изобщо е жив, после се решава дали да се подписва нещо.
Давността не се прилага служебно — ако не я поискате, съдът не я вижда
Последното правило обяснява защо изтекла давност толкова често не помага. Съдът не проверява сам дали е изтекла. Длъжникът трябва да я въведе — с възражение в делото или с иск, че не дължи.
Колкото и години да са минали, давността, за която никой не е казал, остава неизползвана.
Какво да проверите, преди да чакате още
Редът е този и не е нужно да гадаете нито една дата — всичките са в документи:
- Изпълнително дело има ли и кога е образувано? Преди или след 26 юни 2015 г. — от това зависи откога изобщо се брои.
- Кое е последното изпълнително действие? Не последното писмо, а последният запор, възбрана или опис.
- Минали ли са пет години от него (при лихвите — три) без ново такова действие?
- Подписвали ли сте нещо след това — споразумение, разсрочване, писмо, в което признавате дълга?
- Има ли висящо дело срещу вас, в което възражението за давност още може да бъде направено?
Докъде стига тази статия
Тя обяснява правилата и тяхната последователност. Дали конкретен дълг е погасен зависи от датите по делото и от това какво точно е извършил изпълнителят — кое е изпълнително действие и кое не е, понякога се спори. Изтекла давност трябва и да бъде заявена по правилния ред, иначе не произвежда нищо.
Календарът от началото може да остане на стената. Числото на него обаче трябва да се смени. Ако по изпълнителното дело не е ставало нищо от години, ограденото може да е 2020-та, а не 2031-ва, и то вече да е минало в полза на длъжника.
