Ог­ра­ни­че­ната от­го­вор­ност на ООД пази съд­руж­ни­ците, но не и уп­ра­ви­теля, който е из­праз­нил фир­мата пред да­нъ­чен дълг или е за­къс­нял с мол­бата за не­със­то­я­тел­ност по­вече от 30 дни

Много хора регистрират ООД по една причина: думите „ограничена отговорност“. Идеята е проста и вярна — фирмата е отделно лице, отговаря с нейното имущество, и ако бизнесът се провали, къщата на собственика не е в играта.

Като стена това работи добре. Но в стената има две врати, и управителят, който не знае за тях, понякога сам ги отваря в най-лошия момент — точно когато фирмата вече не може да плаща.

Пра­ви­лото е вярно: за дъл­го­вете на фир­мата от­го­варя фир­мата

Преди вратите — стената. Търговското дружество с ограничена отговорност отговаря за задълженията си с имуществото си. Съдружниците не отговарят лично, а управителят, който просто управлява фирма в трудност, също не отговаря само защото фирмата дължи пари. Загубата не е престъпление и неплащането не е вина на управителя по подразбиране.

Двете изключения не отменят правилото. Те го ограждат там, където управителят използва стената, за да прехвърли загубата върху някой друг.

Пър­вата врата: ко­гато уп­ра­ви­те­лят из­празни фир­мата пред да­нъ­чен дълг

Чл. 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс позволява данъчните и осигурителните задължения на фирмата да бъдат търсени от нейния управител — а също от член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник.

Условието не е, че фирмата не плаща. Условието е недобросъвестност, която води до това, че публичният дълг не може да бъде събран. НАП описва два вида такова поведение: непосочване или невярно посочване на данни, и недобросъвестни действия, довели до намаляване на имуществото на дружеството. Трябва да има и причинна връзка — дългът да не може да бъде събран именно заради това поведение.

На практика вратата се отваря с неща, които управителят прави, докато фирмата вече дължи на държавата: плаща на себе си или на свързани лица, прехвърля имущество, изтегля пари от сметката. Всяко от тях, погледнато отделно, може да изглежда като обикновено управление. Погледнато срещу непогасения данъчен дълг, може да изглежда като изпразване.

Вто­рата врата: 30-те дни след спи­ра­нето на пла­ща­ни­ята

Втората врата е по-тиха, защото се отваря не с действие, а с бездействие.

Когато фирмата стане неплатежоспособна или свръхзадлъжняла, Търговският закон задължава управителя в 30-дневен срок да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност. Ако не го направи, законът предвижда отговорност към кредиторите за вредите, причинени от забавата.

Отделно от гражданската отговорност има и наказателна. Чл. 227б от Наказателния кодекс наказва неподаването на молбата в срок. И тук идва въпросът, който управителите в дружества с няколко управители често си задават: чие е това задължение, ако фирмата се управлява колективно?

Върховният касационен съд отговаря с Тълкувателно решение № 5 от 22 декември 2014 г. на Общото събрание на наказателната колегия:

„Управителят и представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен субект на престъплението по чл.227б, ал.2 от НК и следва да носи наказателна отговорност, ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие производство по несъстоятелност. За изпълнението на това задължение не е необходимо да има изрично възлагане от колективен орган на управление.“

Тоест не може да се чака другите да решат. Задължението е лично.

Какво пред­пазва уп­ра­ви­теля

Защитата не е сложна, но изисква дисциплина точно в месеците, в които на никого не му се занимава с нея.

1. Документирайте решенията. Защо е платено точно на този доставчик, защо е продаден точно този актив, на каква цена.
2. Не плащайте на себе си и на свързани лица, докато има непогасени данъчни и осигурителни задължения, без ясно основание и документ.
3. Не прехвърляйте имущество под пазарната му цена.
4. Следете кога плащанията са спрели. От този момент тече срокът от 30 дни, и той не чака счетоводния отчет.
5. Декларирайте вярно. Невярно посочените данни са самостоятелно основание.

До­къде стига това

Статията описва двете основания за лична отговорност и какво обикновено ги поражда. Тя не преценява дали конкретно поведение е недобросъвестно — това е въпрос на факти, на доказателства и на съда, — и не разглежда особените хипотези, при които отговорност носят съдружниците.

Ако фир­мата ви вече не плаща

Това е моментът за разговор, не след него. Консултацията минава през задълженията, сроковете и решенията, които трябва да бъдат взети и документирани сега.