Ка­ме­рата вижда ре­гис­тра­ци­он­ния номер. Не вижда кой държи во­лана. За­това елек­трон­ният фиш прис­тига при соб­стве­ника — при фир­мата със слу­жеб­ния ав­то­мо­бил, при ба­щата, чиято кола кара синът, при чо­века, който е дал ко­лата си под наем.

Пър­вата ре­ак­ция почти ви­наги е една и съща, и почти ви­наги е грешна: те­ле­фо­нът.

Фишът тръгва от собственика, защото нарушителят не е бил видян

Чл. 189, ал. 4 ЗДвП урежда фиша при на­ру­ше­ние, зас­нето с ав­то­ма­ти­зи­рано тех­ни­ческо сред­ство: той се из­дава в от­със­твие на кон­тро­лен орган и на на­ру­ши­теля. Никой не е спрял ко­лата, никой не е про­ве­рил книжка. За­ко­нът тръгва от един­стве­ното, което е из­вес­тно — на чие име е ре­гис­три­ран ав­то­мо­би­лът.

За­това дава и изход. Той е в след­ва­щата али­нея.

Изходът е писмена декларация, не обяснение

Чл. 189, ал. 5 ЗДвП поз­во­лява на соб­стве­ника да по­сочи кой е уп­рав­ля­вал ав­то­мо­била — с пис­мена дек­ла­ра­ция, съ­дър­жаща дан­ните на дей­стви­тел­ния водач, прид­ру­жена от копие на сви­де­тел­ството му за уп­рав­ле­ние, по­да­дена в оп­ре­де­ле­ния срок.

Райо­нен съд — Своге описва точно какво е това в Ре­ше­ние № 50 от 17.06.2024 г. по АНД № 217/2023 г.: с дек­ла­ра­ци­ята по чл. 189, ал. 5 ЗДвП „с данни за ли­цето, из­вър­шило на­ру­ше­ни­ето, е съз­да­ден ме­ха­ни­зъм, по който соб­стве­ни­кът може да от­блъсне по­на­ся­нето на от­го­вор­ност за чуждо по­ве­де­ние“.

Ме­ха­ни­зъм — не молба, не обяс­не­ние, не добра воля на ор­гана. И в съ­щото ре­ше­ние съдът от­бе­лязва, че по онова дело та­кава дек­ла­ра­ция „нито се твърди, нито се ус­та­но­вява“ да е по­да­дена. Ме­ха­низ­мът е съ­щес­тву­вал и не е бил из­пол­зван.

Защо обаждането и жалбата не вършат същото

Обаж­да­нето не е про­це­су­ално дей­ствие. То не влиза в пре­пис­ката и не спира срок.

Жал­бата е про­це­су­ално дей­ствие, но върши друга ра­бота. Тя ос­порва самия фиш — дали е из­да­ден за­конно, дали на­ру­ше­ни­ето е ус­та­но­вено, дали уре­дът е бил годен. Въп­ро­сът кой е карал има свой ред, и той е дек­ла­ра­ци­ята.

Какво не решава декларацията

Две уго­ворки, за да не се очаква по­вече.

Тя прех­върля от­го­вор­нос­тта, не я пре­махва. По­со­че­ният водач по­лу­чава своя до­ку­мент. Ако това е човек, ко­гото не ис­кате да пос­та­вяте в та­кова по­ло­же­ние, из­бо­рът е ваш и не е пра­вен.

Тя не поп­равя де­фек­тен фиш. Ако са­мият фиш има порок, това е от­де­лен довод по реда на об­жал­ва­нето. Двата пътя не се из­ключ­ват, но и не се за­мес­тват.

Проверете това веднага

  1. На­ме­рете раз­пис­ката — да­тата на по­лу­ча­ване е на­ча­лото на срока.
  2. Ус­та­но­вете кой е карал на да­тата и в часа от фиша. При слу­жебна кола — пътен лист, гра­фик, за­по­вед.
  3. При кола под наем — до­го­во­рът пок­рива ли този пе­риод и какво казва за гло­бите?
  4. Съ­бе­рете дан­ните на во­дача и копие от книж­ката му преди да пи­шете как­вото и да е.
  5. Ако не зна­ете кой е карал — това е друг слу­чай и се об­съжда преди срока, не след него.

Докъде стига това

Ста­ти­ята описва реда за по­соч­ване на дей­стви­тел­ния водач. Точ­ният срок за дек­ла­ра­ци­ята и фор­мата ѝ се про­ве­ря­ват по дей­ства­щата ре­дак­ция на за­кона към деня на фиша; по фор­мата ѝ има и спо­рове.