На 15 декември 2022 г. на специалното табло в териториална дирекция на НАП е поставено съобщение. Същия ден то е публикувано в интернет и изпратено автоматично до имейла, който данъчнозадълженото лице е декларирало. Четиринайсет дни по-късно, без човекът да се е появил, ревизионният акт е приложен към досието му.
От този момент нататък, според закона, той го е получил.
Данъчният процес има собствена фикция на връчването, различна от гражданската
В гражданското дело търговецът се призовава на адреса, вписан в търговския регистър. В данъчното производство правилата са други и минават през друг адрес.
Чл. 32 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс урежда връчването чрез прилагане към досието. То е изключение, но изключение с точни стъпки:
- Две посещения на адреса за кореспонденция, през не по-малко от седем дни, и протокол за всяко.
- Ако лицето, представителят му или пълномощникът не бъдат намерени — съобщение, поставено на определено място в териториалната дирекция и публикувано в интернет.
- Съобщението се изпраща и до декларирания електронен адрес.
- Четиринайсет дни от поставянето.
- Ако лицето не се яви — документът се прилага към досието и се смята за редовно връчен.
Третата стъпка обяснява защо имейлът не спасява. Съобщението наистина тръгва по електронен път — но към адреса, който вие сте декларирали. Ако тази поща отдавна не се чете, стъпката е изпълнена и никой не я е видял.
Съдът приема тази фикция без уговорки
Историята от началото е от Решение № 1231 от 26.02.2024 г. на Административен съд — София-град по адм. д. № 11177/2023 г. Съдът проверява стъпките една по една — посещенията, протокола, съобщението, публикуването, имейла — и стига до извода:
„Нормата на чл. 32, ал. 6 от ДОПК е категорична, че при неявяване на лицето „до изтичане на 14-дневния срок от поставяне на съобщението“, съответният документ или акт се прилага към досието и се счита за редовно връчен.“
По същото дело жалбоподателят твърди, че четиринайсетият ден се пада в събота и срокът трябва да изтече по-късно. Съдът не приема и това — срокът изтича в края на работния ден на четиринайсетия ден.
Жалбата срещу ревизионния акт е отхвърлена.
Двата адреса се бъркат, докато единият не се смени
Най-практичната част от темата.
Адресът в търговския регистър е седалището и адресът на управление. По него ви намират съдът и насрещните страни.
Адресът за кореспонденция пред НАП е отделен. Може да съвпада с първия, но не е длъжен и се заявява отделно.
Затова най-честата дупка изглежда така: фирмата сменя офиса, вписва новия адрес в регистъра и приема, че всички вече знаят. НАП обаче продължава да ходи на стария адрес за кореспонденция — двете институции гледат различни полета, и нито една не поправя другата.
Проверете двата адреса днес
- Търговският регистър — какъв адрес на управление стои там?
- Порталът на НАП — какъв адрес за кореспонденция е заявен?
- Сравнете ги. Ако се различават, трябва да е съзнателно решение.
- Декларираният имейл — активен ли е, чете ли го някой?
- На всеки от адресите приема ли поща жив човек?
Докъде стига това
Връчването по чл. 32 е изключение и изисква стъпките наистина да са изминати и удостоверени. Когато някоя липсва, то може да бъде оспорено — но това се доказва по преписката, не се предполага. Статията не посочва срока за обжалване на ревизионния акт — той се проверява за конкретния акт.
