Пог­лед­нете реда „сви­де­тел“ в акта си — там често стои чо­ве­кът от съ­щата пат­рулка

Има един ред в акта, който почти никой не чете. Стои след описанието, преди подписите, и съдържа име — понякога две.

Редът за свидетелите.

Когато човек все пак го прочете, обикновено вижда там името на втория служител, седял в същата кола. И си казва: логично, той е бил там.

Логично е. Дали е достатъчно, е друг въпрос — и той стига до съда по-често, отколкото изглежда.

Какво се губи

Нищо, ако не погледнете. Точно това е проблемът: единственият човек, който има интерес да прочете този ред, обикновено не знае, че си струва.

А ако там има порок, той е от онези, които не се доказват с нови доказателства. Той се вижда по самия документ — тоест не изисква нищо освен внимание.

Заб­лу­дата

„Свидетелят е формалност."

Заблудата е добросъвестна и има основание: в огромната част от случаите този ред наистина не решава нищо. Актът е изряден, свидетелят е присъствал, и толкова.

Но „обикновено не решава нищо" и „е формалност" не са едно и също.

Об­ра­тът: два раз­лични сви­де­теля

Законът борави с две различни фигури, които в един и същи акт изглеждат еднакво.

Свидетел на извършването — човек, който е възприел самото деяние.

Свидетел на съставянето — човек, който присъства на изготвянето на документа и удостоверява, че то е станало така, както е записано.

Двамата не вършат една и съща работа. Първият може да каже нещо за нарушението. Вторият може да каже нещо само за акта.

Оттам произтича и практическият въпрос: когато в акта е вписан вторият служител от патрула, в кое качество е вписан? И ако актът се съставя без свидетел на извършването, това пропуск ли е, или закономерност — защото при част от нарушенията свидетел на извършването няма как да има, освен самите контролни органи.

Защо тази тема зас­лу­жава вни­ма­ние, а не обе­ща­ния

Тук трябва да се каже нещо, което повечето текстове по темата спестяват.

Практиката по този въпрос не е единна. Има състави, които приемат, че служебното лице от същия екип може да е свидетел; има и такива, които изследват по-строго в какво качество е вписан и дали присъствието му е удостоверено правилно.

Затова тук няма да прочетете, че „ако свидетелят е вторият полицай, актът пада". Това е обещание за резултат и е невярно.

Ще прочетете друго: този ред си струва да бъде прочетен, защото е едно от малкото места, на които порокът се вижда от самия документ, без да е нужно да се доказва каквото и да било.

Про­ве­рете това върху своя акт

Пет минути:

1. Намерете реда за свидетелите. Има ли изобщо вписано име?
2. Има ли подпис до името, или само име?
3. Кой е човекът — служебно лице от същия екип, друго служебно лице, или външно лице?
4. Посочено ли е в какво качество присъства — на извършването или на съставянето?
5. Ако графата е празна — това е находка. Запишете я.
6. Сравнете с наказателното постановление, когато го получите: съвпадат ли данните?

Каквото намерите, го запишете сега. След месеци актът ще е същият, но вие няма да помните какво сте видели.

До­къде стига това

Тази статия сочи къде да се гледа. Тя не твърди, че намереното ще доведе до отмяна — това зависи от вида на нарушението, от останалото съдържание на акта и от състава, който гледа делото.

Не разглежда и случаите, в които нарушението е установено с автоматизирано техническо средство: там няма акт и няма свидетел, защото фишът се издава в отсъствие и на контролен орган, и на нарушителя.

За след­ва­щия път

Наръчникът по ЗДвП съдържа пълния чеклист за проверка на акта — ред по ред, включително този. И консултация, на която адвокат минава по вашия конкретен документ.