Уре­дът по­каза число, с което не сте съг­ласни — пра­вото на кръвна проба съ­щес­твува, но не се за­дей­ства само

Уредът показва число. Числото не е това, което очаквате.

Оттук нататък има около минута, в която се решава дали този случай ще има втора версия — измерена в лаборатория — или ще остане само с първата.

Повечето хора не знаят, че тази минута съществува.

Какво се губи

Показанието на техническото средство е доказателство. Ако остане единственото, то остава и безспорното.

Второто изследване не е обжалване. То е втори резултат, взет по същото време, по друг метод. Такова нещо не може да се направи по-късно — нито след час, нито на другия ден. Или се задейства тогава, или не съществува.

Заб­лу­дата, в двете ѝ вер­сии

„Уредът е уред." Примирение, което идва от усещането, че срещу техника няма какво да се каже.

„Ще откажа проверката и после ще искам кръвна проба." Тази е по-опасна, защото изглежда като план. Отказът от проверка има собствени последици и не е начин да се стигне до лаборатория при по-добри условия.

Об­ра­тът: трите слу­чая

Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. урежда реда, по който се установява концентрацията на алкохол. Употребата се проверява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества — с тест.

Химическо, тоест лабораторно изследване се извършва в три случая:

1. когато лицето откаже проверка с техническо средство или тест;
2. когато лицето не приема показанието на техническото средство или на теста;
3. когато пробата е негодна или невалидна.

Вторият случай е този, който хората не знаят. Той не изисква конфликт, не изисква отказ и не изисква обяснение защо не сте съгласни. Изисква да бъде заявен.

Наредбата е претърпяла промени след приемането си, включително по отношение на задължителното вземане на кръвна проба при отказ и на реда, по който се вземат пробите за алкохол и за наркотични вещества. Затова конкретният ред към днешна дата е нещо, което се проверява по действащия текст, а не се помни отпреди пет години.

Какво значи „не при­е­мам по­ка­за­ни­ето"

Три неща правят несъгласието използваемо:

Изречено на място. Не по телефона, не в жалбата седмица по-късно.

Изречено ясно. „Не приемам показанието на техническото средство и искам химическо изследване" е изречение, което върши работа. „Това не може да е вярно" не е.

Отразено в документа. Ако ви се съставя акт, това е моментът да го впишете и в графата за възражения — виж какво може и какво не бива да се пише там.

Какво да про­ве­рите в самия мо­мент

Тези неща се виждат само тогава:

1. Има ли уредът валидна проверка. Техническите средства подлежат на метрологичен контрол и това се удостоверява.
2. Как се идентифицира уредът — модел, номер. Ако са посочени в документа, препишете ги.
3. Показано ли ви е числото.
4. Издаден ли е талон за медицинско изследване, ако сте заявили несъгласие, и какво пише на него — къде, до кога.
5. Срокът в талона. Той е кратък и пропускането му обезсмисля цялото заявяване.

Последната точка е тази, на която най-често се пропада: човек заявява, получава талон и след това не отива навреме.

Какво не ре­шава кръв­ната проба

Тя дава втори резултат — не оправдание. Ако лабораторията потвърди показанието, случаят става по-труден, не по-лек.

Затова решението не е автоматично „винаги искай кръв". То е информирано решение, взето за минута, и точно затова си струва да е обмислено предварително.

До­къде стига това

Тази статия описва реда за установяване, не отговорността. Тя не разглежда последиците от отказа, санкциите по различните концентрации, нито случаите с наркотични вещества, при които редът има свои особености.

Наредбата се променя. Конкретните стъпки и срокове към момента, в който четете, се проверяват по действащия ѝ текст.

За след­ва­щия път

Наръчникът по ЗДвП минава през тези моменти един по един — какво се проверява, какво се записва и къде минават границите. Идва с консултация, на която адвокат преглежда вашия конкретен документ.