Отговорът идва по имейл и е кратък: „Давността е изтекла.“ Кредиторът прочита изречението и прави едно от двете неща. Отписва вземането, защото звучи убедително. Или завежда дело, защото звучи като извинение.
И в двата случая решението е взето, без никой да е пресметнал нищо.
Общата давност е пет години, но за периодичните плащания е три
Чл. 110 от Закона за задълженията и договорите определя общата давност: пет години — за всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Чл. 111 предвижда три години за някои вземания, сред които тези за наем, за лихви и за други периодични плащания.
Последните две думи решават голяма част от споровете. Абонаментът за поддръжка, месечното счетоводно обслужване, наемът — всяко от тях се плаща периодично, и всяка вноска живее собствен живот като отделно вземане с отделна давност. Затова при абонаментен договор част от фактурите може вече да е погасена, а по-новите — не.
Не всяко плащане на вноски е периодично
Тук се греши обратно. Една доставка, платима на три вноски, не е периодично плащане, а едно вземане, разделено на части. За нея важи общият петгодишен срок.
Разликата не се вижда от фактурите — те могат да изглеждат еднакво. Вижда се от договора: плаща ли се за нещо, което се предоставя непрекъснато във времето, или за една престация, чиято цена просто е разсрочена.
Давността тече от падежа, не от датата на фактурата
Втората често срещана грешка е в началото. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114 ЗЗД). Ако фактурата е издадена на 1 март с падеж 31 март, давността тече от падежа.
Две фактури от една и съща дата могат да имат различно начало на давността, ако сроковете за плащане по тях се различават.
Признанието я връща в началото — дори длъжникът да не е разбрал, че признава
Това е обстоятелството, което спасява повече вземания от всяко друго. Чл. 116 ЗЗД прекъсва давността с признание на вземането от длъжника, с предявяване на иск и с предприемане на действия за принудително изпълнение. След прекъсването започва да тече нова давност.
Признанието обаче рядко изглежда като признание. Частично плащане е признание. Подписан протокол за съгласуване на салда е признание. Писмо, в което длъжникът моли за отсрочка, е признание. Човекът, който днес пише „давността изтече“, може да е прекъснал давността преди две години, без да го помни.
Давността не се прилага служебно
И последното правило, което важи и в двете посоки: съдът не проверява сам дали давността е изтекла. Длъжникът трябва да я заяви. Ако не я заяви, вземането се присъжда дори да е погасено; ако я заяви основателно, кредиторът плаща разноските за дело, което не е трябвало да започва.
Пресметнете, преди да решите
- Намерете договора, не само фактурата. Периодично ли е задължението по характера си?
- Кой е падежът по всяка фактура?
- Какво се е случило след това — частично плащане, протокол, писмо, споразумение?
- Смятайте от последното признание, ако има такова, иначе от падежа.
- Ако сте близо до края — не отлагайте. Всеки ден е ден.
Докъде стига това
Класификацията на конкретното вземане и наличието на прекъсване се преценяват по документите. В граничните случаи — какво точно е „периодично плащане“ — спорът е реален и има тълкувателна практика. Статията не разглежда абсолютната давност по чл. 112 ЗЗД, която важи само срещу физически лица и е тема на отделен текст.
