Всяка пролет в счетоводните кантори се води един и същ разговор, почти дословно: „Как така дължа? Аз си плащах всеки месец.“
Човекът е плащал. Плащал е аванс, и никой не му е казал, че е аванс.
Месечните вноски на самоосигуряващия се са предплата, не окончателна сметка
Самоосигуряващите се лица — свободните професии, едноличните търговци, собствениците и управителите, които се осигуряват сами — внасят осигуровки всеки месец върху осигурителен доход, който сами избират, в законовите граници. Най-често избират минималния, защото през годината не знаят колко ще изкарат.
Тази вноска изглежда като сметка за ток: платена, приключена. Не е. Тя е авансово плащане по задължение, чийто окончателен размер се разбира едва когато годината свърши.
След края на годината осигурителният доход се пресмята по реалния доход
Годишното изравняване прави точно това. С годишната данъчна декларация се определя окончателният осигурителен доход — по реално получения облагаем доход за годината, не по-нисък от минималния и не по-висок от максималния осигурителен доход. Ако той е по-висок от дохода, върху който са внасяни авансовите вноски, разликата се доплаща.
Оттук идва парадоксът: колкото по-добра е била годината, толкова по-голяма е сметката през пролетта. Успехът се плаща със закъснение — и обикновено в същия период, в който се доплаща и данъкът върху дохода.
Обратното също съществува: ако реалният доход се окаже по-нисък от декларирания авансово, възниква въпросът за надвнесените суми. Той не се урежда сам, а се заявява.
Изненадата идва най-често при хората с неравномерни доходи
Три неща я правят по-вероятна при свободните професии:
Доходът не е равномерен. Един голям проект през ноември променя цялата година, а авансовите вноски вече са платени по стария разчет.
Няма работодател, който да смята. Работещият по трудов договор не вижда тази сметка изобщо. Самоосигуряващият се има само себе си.
Двете доплати идват заедно — осигуровките и данъкът, в един и същи срок.
Решението е същите пари да се платят по-рано
Проблемът рядко е в сумата. Той е в това, че идва наведнъж. Затова работи единствено едно нещо: сумата да се разпредели през годината, докато годината тече.
Ако доходът расте, осигурителният доход за авансовите вноски може да бъде вдигнат за остатъка от годината. Това не са допълнителни пари — това са същите пари, платени на части вместо наведнъж.
Сметнете го сега, не през април
- Съберете реалния си доход за годината до момента.
- Сравнете го с дохода, върху който внасяте авансово.
- Разликата е базата, върху която ще се смята доплатата.
- Пресметнете грубо процента от нея, който ще се дължи. Дори грубата сметка е по-добра от изненадата.
- Ако разликата е голяма — вдигнете авансовия осигурителен доход за останалите месеци или отделяйте сумата всеки месец.
Докъде стига това
Статията обяснява механизма и как да го предвидите. Тя не съдържа процентите, минималния и максималния осигурителен доход и точните срокове — те се определят всяка година и в 2026 г. максималният доход се променя в средата на годината. Сметката се прави по действащите стойности към съответния месец.
Не разглежда и особените случаи: осигуряване на няколко основания, трудов договор заедно със свободна практика, пенсионери.
