Ис­кате да вне­сете ко­лата като ка­пи­тал — ето какво ще ви по­иска ре­гис­тъ­рът, преди да ви впише

Идеята е добра и се появява почти винаги по един и същи начин. Човек има кола, машина или помещение, няма желание да вади пари в брой, и си казва: ще ги внеса в дружеството. Така капиталът е реален, а не формален.

Логиката е безупречна. Процедурата — не толкова.

Какво се губи

Не самата вноска. Губят се седмици.

Апортът не е решение, което взимате и вписвате. Той е производство вътре в производството, със свои участници, свои срокове и своя цена. Ако не сте го предвидили, регистрацията, която сте планирали за три дни, става регистрация за месец.

А в много случаи разходът по оценяването е съизмерим със стойността на самото имущество — и тогава цялото упражнение губи смисъла си.

Заб­лу­дата

„Внасям колата и това е капиталът."

Заблудата е добросъвестна, защото описва точно това, което правите по същество. Различието не е в намерението, а в реда, по който законът позволява то да се случи.

Об­ра­тът: три вещи лица, преди да сте впи­сани

Непаричната вноска — апортът — има свой ред в Търговския закон. Ядрото му е оценката.

Имуществото не се оценява от вас, нито от съдружниците, нито от избран от вас оценител. То се оценява от три вещи лица, определени от длъжностното лице по регистрацията.

Заключението им посочва описание на вноската, метода на оценка и получената стойност. И тук идва подробността, която променя сметките: вноската не може да се вписва на стойност, по-висока от оценката. Тоест ако сте разчитали колата да покрие определен размер капитал, а вещите лица я оценят по-ниско, разликата трябва да дойде отнякъде другаде.

Освен оценката се изискват и документи за самото имущество и съгласие на вносителя с описанието и оценката.

Кога апор­тът има сми­съл и кога няма

Има смисъл, когато имуществото е съществено за дейността и е с висока стойност — производствена машина, недвижим имот, дял в друго дружество. Тогава цената на оценяването е малка спрямо стойността и вноската върши работа, която парите не вършат.

Няма смисъл, когато имуществото е с ниска стойност или лесно заменимо. При минималния капитал апортът почти никога не се оправдава: разходът по оценката надхвърля самия капитал.

Има и трети случай, който хората често пропускат: имуществото може да влезе в дружеството и без да е капитал. Продажба, наем или заем от собственика са по-прости пътища за същия практически резултат — вещта работи за фирмата. Кой е правилният зависи от данъчните и счетоводните последици, а те не са еднакви.

Осо­бе­ните слу­чаи

Недвижим имот. Тук се добавят изисквания за формата и вписвания извън търговския регистър. Срокът и разходът растат.

Автомобил. Прехвърлянето има своя форма и своя регистрация — вписването в търговския регистър не я замества.

Вземане. Оценява се по същия ред, но носи допълнителен въпрос: доколко е събираемо.

Дял в друго дружество. Изисква да се проверят ограниченията в учредителния акт на онова дружество.

Про­ве­рете това, преди да ре­шите

1. Каква е реалната пазарна стойност на вещта и колко от нея очаквате да признаят?
2. Какъв капитал ви трябва наистина — минималният или по-висок по друга причина?
3. Колко ще струва оценяването спрямо стойността на вещта?
4. Търпи ли графикът ви удължаване с няколко седмици?
5. Трябва ли вещта да е капитал, или е достатъчно да е на разположение на фирмата?
6. Ако е имот или автомобил — знаете ли какви допълнителни стъпки следват?

Ако на шестата точка отговорът е „не", тя е причината да не решавате сам.

До­къде стига това

Тази статия описва механиката и цената на решението, не самата процедура стъпка по стъпка. Тя не съдържа тарифи — възнагражденията на вещите лица зависят от вида и стойността на имуществото.

Не разглежда и данъчните последици от апорта, които могат да са решаващи и се преценяват отделно.

Ако още не сте ре­шили

Консултацията минава точно през този избор: апорт, пари, или вещта да влезе по друг път. По-евтино е да се реши преди учредяването, отколкото да се поправя после.